МИРОСЛАВА ПАНАЙОТОВА

СТОМНА

стихове

НОКТЮРНО

През нощта луната идва тук,

присяда на вълните

и разговаря с влюбени,

които гледат от прозорците,

терасите, казиното и плажа.

Тя идва тук и разговаря

с полупияни неудачници,

които търсят оправдание.

Белязани от дарбата да видят нещо

и да поискат всичко.

Да плачат,

без никой да ги чуе истински.

Да молят, без да трогват.

Да се раздават, без да бъде забелязано.

Да искат, разколебани в правото.

Обречени да се събудят утре трезви,

да си отидат безискусно от морето,

така наречени безделници до вчера.

БЯЛА РОКЛЯ

Възвръщането,

непознатата песен,

натрупването на листата....

Не съм сама...

Вятърът е топъл,

залезът е топъл,

къщите не са ограбени,

изгревът е топъл...

Лодките не са сами...

Мечтала съм за бяла рокля –

и защо не – бяла рокля...

ДЕНЯТ, ПОДОБЕН НА ДЕТЕ

Изтръгва се денят от тъмнината

и с блясъка залива

скараните вещи през нощта.

Изтяга се неправилно на пода

и в пръчките на стола се опира.

Прегръща на килима шарките разбудени

и плъзва своята усмивка

в чашата за чай.

Подвежда кривите пътеки към шосето

и там застава победоносно,

взрян в елите,

пронизва лъскави коли и прашни,

задява ветровете.

А после той разходка прави по брега,

шепти с морето,

ухажва гларуса,

по миди стъпва безнаказано,

любува се на формите,

чертите,

изобилието.

Денят,

      подобен на дете.

СТАРИТЕ НЕЩА

Приятно е понякога да гледаш

отблясъка на слънцето

върху метална рамка на легло.

Старите неща навлизат

в старите очарования.

Но някой казва ни,

че трябва да изхвърлим всичко старо.

И питам се –

нима ще ме изхвърлят от коритото,

ако съм река, ако съм бебе?

***

Някой каза,

че небето днес е ясно и прекрасно.

Млечен път показа

и свърши с някаква лъжа.

За миг помислих,

че компромисите също имат измерения,

защото ние сме само малко вечни.

В ТРОЛЕЯ

Застиналите къщи са огрени

от слънчеви петна.

До мен едно момиче седна –

пролет цялото.

Пръстите му бяха като тази

танцуваща от вятъра трева.

ЗАЛЕЗ

Светът разпъпи,

пламна, разпиля се

в светлини и вятър.

Угаснаха улиците,

светнаха дърветата

в паяжините под лампата.

ДВЕ МИДИ

Две миди парят и изгарят.

Две тъмни миди ме изгарят

с морето в тях.

Горят дланта, очите и душата

и ме превръщат в бездна.

  

НА КОНЦЕРТА

Пръстите ти крият прошка

за невежество и злоба.

Струи от тебе светлина.

С ръка помаха –

тя бе мост на пламъка.

В нея бе

усмивката на тялото

и песента.

***

Можеш ли да уловиш с ръцете времето

и до лицето да го доближиш,

денят да затрепти у тебе

възроден, опитомен?

***

Море,

разяжда ме твоето стенание!

Прогонва покоя,

оголва лъжата,

убива смъртта!

От едно се страхувам, море...

И много живот е равен на смърт!

***

Момичето погледна към небето.

Разбра, че ще вали.

Взе чадър със себе си, заключи,

по улиците се забърза.

Когато стигна там, поспря,

преди да позвъни.

Отвори чантата, огледа се,

оправи си косата.

Вън заваля.

Когато той излезе,

по-мокро бе лицето й

от улиците и дърветата.

Усмивката в ръцете му за нея бе,

по пръстите полази,

  в косата й проникна.

Не бива да стоиш сама, й каза той,

и в стъпките си само да се вслушваш.

Градът отвън трептеше в светлини.

ОЧАКВАНЕ

От мен изтръгна неразбиране,

вземи го.

То танцува в пръстите ми,

пеещи до съмване

с глас на чучулига.

В нощта с влажен дъх

изгубих малкото очакване.

Но остана ми голямото.

***

Песента изтля под пръстите ми,

тя се отлепи от пръстите

и потече по клавишите.

Обгърна пода,

загаси свещта,

запали си цигара

и ми я подаде,

за да ти кажа после за това.

ВРЕМЕТО

Извива клони музиката

към извора на времето

и моли за още някакво безумие.

Безумието се заплаща

с усмивката на зрителя.

Чертае пясъци и те посипва с тях.

Водата намалява в извора.

Сигурно платно е времето.

Накрая те обвива.

ЧУВСТВО, ПОРОДЕНО ОТ ДЖАЗ

Събужда тялото си с музиката,

пада в реката,

спуска се между камъните

и в пясъка открива своя ритъм.

А после то изплува

с коси от водорасли,

привнесено, презряно, победено

от голи корени и тръни.

Непознало белотата,

скрило дълбоко белотата,

опазило я от сълзите

на времето.

Има дълги коси

като брезите, боровете,

слънцето

и е лишено от терзания.

Тича по поляната,

спуска се по склона,

застава на шосето

за автостоп.

СЪМНЕНИЕТО

Полегнаха птиците върху залеза.

Изтегна се върху дървото слънчевия лъч.

Разнесе се ухание

от разораната земя накрай града.

Розите постигнаха тъгата

в прелест неподвижна.

Слънцето прободе земята.

Почувствах, че я заболя гърба.

Изрови се съмнението като червей,

запълзя по листа,

питайки ме

за Успокоението,

което аз понесох с длани,

положих го върху реката.

ТАНЦ

Подробностите

нямаха значение.

Ловяхме звуците с ръце,

а те се впиваха в телата.

Разкъсвахме се от движения.

Димът бе сякаш привидение.

И нямаше стени.

Освен лицата нищо друго нямаше.

 ПТИЦИТЕ

Събуждат птиците деня.

Прибавят мед в звука му,

меда на времето.

Снега прогонват,

откриват нови хоризонти

с люляци, трева, река, ухание.

Отсядат сред извити клони,

пресичащи небе блестящо. 

***

Лицето звездно на нощта

наднича от прозореца ми в стаята.

Научих песента –

не мога да я пея.

Но в планината е полето,

съдържа и гори небето.

По-дълъг е денят от глупостта,

макар понякога обратното да мислим. 

***

Слънце и мъгла.

Отражение на храста във водата.

Любовно, мокро време,

но без дъжд.

Цяла съм изопната отвътре,

като че има цвете в мен.

УТРИН

Сякаш поляна е гласът на птиците,

през прозореца нахлува.

Комар реши да долети,

нощта прескочи безразлично, милия.

Пътуват влак, ята,

простира длани утринта.

  

СНЯГ

Събуждам се

и гледам през прозореца –

снегът превърнал е света в поема.

А в мене

          стене

              ранена

                     красотата.

ШЕПОТ НА ЛИСТА

Стоял ли си под зелени клони в утринта?

Слушал ли си шепот на листа?

Протегни ръка, утрото ще те погали!

***

Някой ден

ще започнем

всичко отначало,

когато в утрото вали

или мъгла се сипе бяла.

ПЪТУВАНЕ

Когато върху мокрия асфалт

изгря луна,

приятно бе да се пътува

с теб в нощта

сред музика и светлини.











***
 Топола, устремена към небето,
с ръцете си в просъница плете
въздишката на вятъра следобеден.
И плъзва се по твоето лице
безгрижното й отражение.

СТОМНА

Пие ми се вода от стомна,

вода, преливаща от стомната...

Да отехтя музиката от говорителя,

в стаята под слънцето, до цветята.

Да се облегна на стената

под сайванта с низи, до градината.

Да търся миналото в съня,

небитието – в тъмните стаи.

Да се вслушам в дъха на земята,

да повярвам в очите й,

да стопя в нея остена от недоверие.

Да се промуша през царевиците

и да одраскам краката си в пръстта и шумата.

Да прошумоли вятърът преди заспиване.

Да донеса вода от кладенеца по пътеката,

по песента на пътеката,

слязла от облака в синьо и топло.

Да донеса вярата от кладенеца,

пълнейки пазвата си със звезди,

ръцете си – със светулки,

замаяна от земята,

покрита от листа и сливи,

ухаещи загнили ябълки,

земята, отрупана със цвят.

Къде е къщата?

                                                           

СЪДЪРЖАНИЕ
Ноктюрно                                                        

Бяла рокля                                                         

Денят, подобен на дете                                               

Старите неща                                                    

Някой каза...                                                     
В тролея                                                           

Залез                                                                

Две миди                                                          

На концерта                                      

Можеш ли да уловиш с ръцете времето...                                         Море...                                                                                     

Момичето погледна към небето...                                           

Очакване                                                                                 

Песента изтля под пръстите ми...                                         

Времето                                                                                 

Чувство, породено от джаз                                                    

Съмнението                                                                           

Танц                                                                                     

Птиците                                                                               

Лицето звездно на нощта...                                                  

Слънце и мъгла...                                                                  

Утрин                                                                                  

Сняг                                                                                     

Шепот на листа                                                                  

Някой ден...                                                                          

Пътуване      
Топола, устремена към небето...
Стомна